Автор: Пламен Петров Духовно блогатство, Ново юли 13, 2010

Редактиран текст от Емилия Матеина – 28.02.2011 г. без разрешението на автора с единственото оправдание, че това не е плагиатство, а още една гледна точка на човек,  който също пътува между хаоса и хармонията в търсене на себе си и в търсене на другите.

Някой ден ще повярвам, че Пътят е повече Страшен, отколкото Славен… но не и днес.

Никога няма  да се примиря с това да бъда средностатистическа единица в нечия статистика и нечие преброяване...

Някой ден ще бъда прекалено уморен, за да почистя доспехите си от прахта и ръждата и да вляза в нови битки… но не и днес.

Някой ден ще се задоволя с постигнатото… но не и днес.

Никога няма да се откажа да търся нови пътища към Съвършенството… , макар днес да направих първата стъпка към това да се откажа да търся нови пътища.

Някой ден ще заменя твърдата почва на бойното поле с мека постеля… но не и днес.

Някой ден ще се лиша доброволно от някои приятели, но не и днес.

Някой ден ще се откажа от мечтите си, но не и днес.

Някой ден няма да извадя меча си при среща с нова вятърна мелница… но не и днес.

Някой ден ще падна на колене и дълго ще  трябва  дълго да се моля и да се напрягам да придобия ново желания да се въздигна от прахта и пепелта под коленета си заради прахта и пепелта, оставени от толкова много подлизурковци, блюдолизци и популисти...Някой ден ще им кажа всичко, което мисля за тях, преди да се изправя,но не и днес.

Някой ден ще повярвам на другите, че Съдбата ми е предопределена… но не и днес.

Някой ден ще спря да търся истинското си Аз, но не и днес.

Някой ден ще бъда благоразумен и улегнал, но не и днес.

Някой ден животът ми вече няма да бъде приключение… но не и днес.

Някой ден аз самият ще бъда само спомен. Но не и днес.