Постинг
04.12.2016 16:50 -
Катарзис
Самотен си сега.
Навън е тъмно.
Нащърбена Луната се присмива.
На дълъг път си тръгнал както винаги,
но няма знак за сбогом и за връщане.
Самотен си сега.
Унил и тъжен.
Приятелите оредяват.
И бъдното ти дава знак.
Умислен разчиташ топографията на "АЗ-а"
но на душата тегнат пранги от несбъднатото.
По пътя тръгнал,
стигаш надалече.
Осъмваш и сънуваш трепетлика.
Каква ирония -
наяве - камъни сезифовски
с последните зърна от броеницата.
Навън е тъмно.
Нащърбена Луната се присмива.
На дълъг път си тръгнал както винаги,
но няма знак за сбогом и за връщане.
Самотен си сега.
Унил и тъжен.
Приятелите оредяват.
И бъдното ти дава знак.
Умислен разчиташ топографията на "АЗ-а"
но на душата тегнат пранги от несбъднатото.
По пътя тръгнал,
стигаш надалече.
Осъмваш и сънуваш трепетлика.
Каква ирония -
наяве - камъни сезифовски
с последните зърна от броеницата.
Няма коментари
