Зелено е.
И светло е,
когато те прегръщам.
Постой така
и чуй молбата ми -
сега е късно за "Обичам те"
и много рано за раздяла.
Нищо не може да подтисне моя страх.
Къде отиваме,
кога е свършил делникът,
кога отново ще докоснеме зората?...
Зелено е.
Да те обичам мога.
Едноръка самотата крещи.
Зелено е.
Любимите ни хора спят.
И непробудна е единствено тъгата ми.
Не знам кому принадлежа.
Замаяна от страх и обич,
и заслепена,
и безмълвна,
и обречена
очаквам края, просветляващ в тъмнината.
Ти си отдавна тръгнал надалеч от мен,
а аз едва сега със болката привиквам.