Тук си.
Тишината извира.
Тук си.
Полунощ е отминала.
Вече знам -
във съня ми ще дойдеш отново.
и разчорлен,
и сърдит,
и безмълвен.
Кой ти каза,
че няма завръщане?!
Кой ти каза,
че пътят е свършил?
Идват звуци,
а после и думите.
Споделено мълчанието тича.
тук си - до срцето,
което се пръсна.
Аз не знам кой си сега
и не знам за какво ме обичаш...
И защо те оставих да тръгнеш.
Идва утрото,
подир него поредното нищо,
назовано със нечие име.
Друг до мене върви,
друг ме пита
защо съм разплакана пак.
Зад завоя изсвирва сирена.
Влакът тръгва в неизвестна посока.
на перона е Ана Каренина.