Нощта се сгромоляса в тишината.
Уплашена потърсих обичта си.
Но някъде в джобовете,
продънени от ключове
заспала самотата ме притисна.
Сега какво?
Облещена Луната се присмива.
Сега какво?
До изгрева ще съм загубила посоката.
Сега какво?
Да викам вече е безсмислено.
Сега какво?
Върви преди да се е съмнало.