Самотата бълнува в нощта.
Прилеп чука на моя прозорец.
Облещена във градската тъма
Луната ми напомня
за твоето несъстояло се връщане.
Далече си.
Обръгнал си на болката.
И скиташ сам -
необичан и тъжен.
После стана така,
че на моя път се изпречи.
И погълна глътка срам
да се молиш за обич.