Те идват,
а после странно защо си отиват...
Бе добро,
и красиво,
и истинско помежду ни.
Планината поглъща след залеза
моето тъжно учудване.
Гледам небето
потъмняло от знак за обреченост.
Те са тук.
И преди да си тръгнат се молят -
всеки по своя си начин -
пак да съмне,
и пак да сме заедно,
и пак да се учим как се обича.