Вторачен само в себе си забравяш,
че някой те обича,
без да моли.
Изпросената обич стяга обръч
и някъде в далечината се оттича.
Вторачен в своя свят забравяш,
че егоизмът се подхранва всекидневно.
До лудост ехото се моли за взаимност,
но пътят не води за никъде.
Насаме със химерата
търсиш заместител на мен -
най-обичащата.