Напукана земята е убежище.
Убежище, в което неизменно ще потъна.
Сега се взирам в наранената сърцевина
и след библейското "Обичай ближния си"
преглъщам ругатнята със усилие.
Къде сгреших?
Защо оставих сърцето
да напасва своя ритъм
единствено с илюзии и страхове?
Самотна съм
и тази диагноза
дори земята няма да я понесе.