Сто пъти си казах, че няма да правя така -
да се вглеждам в небесни отблясъци,
да целувам изнемощяла ръка,
да обичам отчайващо.

Сто пъти си казах, че няма да правя така -
да подреждам живота си във калъпа на някаква странница,
да подгъвам ничком крака
и после едвам да въздъхвам изправена.

Сто пъти си казах, че няма да правя така -
равносметка и болка насън и наяве в дома си да пускам,
а когато все пак се оцъкли Луната
да възкликна "Аз съм жива напук на смъртта".