Светът е пълен с въпросителни. 
Кой си ти?
Аз коя съм?
Защо Съдбата ни ориса с невъзможност?
Защо небето се е срутило по залез?
Защо от думите ни ми олеква?
Сълза на птица се сгромолясва в пропаст
и става знак за обич без надежда.
Безкраят те погълна,
а аз написвам епитафия:
"Без теб съм никоя".