В така наречения мой ден
часовете изпреварват минутите.
Спомените от утре връхлитат
и всичко в живота ми придобива нов смисъл.
Чакам знак от небето и теб.
Уморена изпивам поредната чаша с кафе.
Странник чука на прозореца ми
вместо крило на птица
и се моли за малко уют.
Изневиделица ме връхлита прозрение:
да те търся в годините
беше повече от потребност;
да те имам е повече от желание.
В така наречения мой ден
думите избледняват
и не могат да изразят онова,
което става в душата ми.
Остаряла с още една година
продължавам да си мечтая
до смъртта си да бъда за теб
не просто единствена,
а и най-любима.