Нямах време да ти разкажа за нас,
за това, което така и не можа да ни се случи.
Бързо тичах, настигах дъжда.
Виках през сълзи "Остани. Аз те обичам".
Ти не чу и изневиделица тръгна.
Смълчана от болка крещя до полуда:
"Аз съм твое убежище дори там,
където светлината я виждат само избранниците."