Господи, защо обичам със толкова много страдание...
Не разбирам кой кога ме ориса на вярност.
Кой кога стъпка цялата моя същност.
Господи, с тази молитва не очаквам от теб прошка.
И смирена, и тръпнеща пиша думи, който рисуват картина.
Във картината всичко е черно,
във картината всичко е траурно.
А Смъртта е последният съдник на греха ми, 
за който никой никога не е предвидил
каквото и да е опрощение.