На Тихомир Стоев

Горят стърнищата по пладне.
А паметта не може да въздъхне.
Къде си ти, приятелю? Къде си?

Във небесата има други правила.
Над земното въздигнал се отдавна
защо побърза да загърбиш мене...

Сега е твоята любима есен -
сезон за спомени,
сезон за вричане.

Където и да си -
почивай тихо
в небесното пристанище от обич.