Сега ще ти разкажа за небето,
за вярата, която ме отвежда
отвъд телесното и самотата.
Духът ми броди денонощно по пантофи
и мачка паяци и пеперуди,
накацали случайно във дланта ми.
Децата ни не знаят как обичаме.
Не знаят още как да побеждават
страха от себе си във Нищото.
Ще дойде изгревът.
Ще тръгнем по пътеки,
белязани от много изпитания.
По залез ще направим равносметка
и ще се гмурнем в тясното пространство
на купища измислени небивалици.
Отново ще нахлуе споменът
за ада на земята и за кармата,
която с теб изкупвам всекидневно.
Забравата е лек,
но не помага.
И само болката пулсираща отвсякъде
отново ми напомня, че съм жива.