Оттатък хълма Слънцето замлъкна.
Случаен облак се вторачи във лицето ми -
престорена усмивка вместо поздрав,
намигване наместо зов за връщане.

Отиде си сигурността
обвита във пашкула от илюзии.
Безвремието се върна неповикано
и най-безочливо покълна във сърцето ми.