Обичта ми остана на доизживяване.
Няма те.
И само илюзията за взаимност
влиза в старите ми пантофи.
Сънувам те
и не престава да ме боли наяве.
Ще дочакам ли времето на взаимност
или ще ослепея от взиране след твойто завръщане...
Ще те накажа с мълчание преди да си тръгна
и преди да преглътна изпросеното "Обичам те".