Денят е кратък.
Слънцето потъва,
а обичта отново се превръща във химера.
Не знам къде си
и кога ще дойдеш
да ме прегърнеш
и да кажеш,
че този свят без мен е без значение,
че те боли от взиране,
че има щастие,
когато ръката ми се сгуши в джоба ти.
Денят е кратък. 
Самотата бърза да се намести
пак удобно до разсъмване.
Разполовена болката притиска слепоочието.
Отивам си от теб.
Бъди щастлив
и не забравяй,
че времето без обич е загубено.