Когато нощта престане да разказва моите сънища,
когато от умора се вкопчвам във утрото
тогава започва онази моя приказка,
в която надеждата престава да бъде пристанище.

Когато се вглеждам в отминалите години
без усилие идва проблясъкът:
ти си онзи - неназованият -
чието име доживот ще бълнувам наяве.