Идвам в сънищата ти неповикана.
Времето пак е сменило посоката
от настояще към минало.

Непокътнати в джоба се крият
онези нафантазирани мигове,
от които няма спасение.

Ти си силен,
но и уплашен от всичко,
което изпълва живота ти.

Още колко ще можеш да бързаш,
да обичаш, да се раздаваш
и пак да се втурваш нанякъде?

Да се науча да живея сама
беше твоето последно
изпълнено с обич послание.

Аз не знам дали това е възможно, 
но знам - да ти прощавам
е станало моя втора природа.